Празникът Сурова

Сурова е религия. За празника у дома се прибират всички, от близо и далече. Няма друг по-важен повод от Сурова да се прибиреш у дома, ако ще от другия край на света. Зимният обичай „Сурова“ е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир. Свързан е с посрещането на Новата година. Изпълнителите в сурвакарските чети се наричат суровичкаре, сурваскаре, сурвашкаре. По традиция групите са от мъже, предрешени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, в домовете и благославят домакините. Други персонажи на групата са поп, мечка, цигани и музиканти. Причудливите маски на сурвакарите са плод на фантазията им. Облеклата им се изработват от парчета плат, нарязани на ленти или обърнати наопаки кожуси. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи и дядовци – знак, че традицията продължава.