„Сурова“ в съседните села – с. Ръждавец

(по спомените на Малин Рангелов, р. 1918 г.)

„Вечерта на 13 януари, срещу Василовден, групата тръгва към някое от близките села. Ние, ръждавчани ходехме често в Долна Секирна например. Тръгваме и си имаме ред. Най-напред върви попа, после мечката с мечкаря, после циганите, след тях невестата с девера, байрактаря и охраната, после болюбашията и най-накрая най-голямата група – тези с ликовете, преличените. За друго село тоя ред се спазва. В нашето също го спазваме, но например циганите вземат мегдан, та се хванат по махалите, закачат се с хората, дърпат ги, крадат ги, иде смях, иде смях… Като си обикаляме нашето село, влизаме във всеки двор. Невестата влиза и вътре. Може и всички да влеземе. Някой от стопаните си нареди трапеза и ни кани всички, цялата група. Преличените свалят ликовете, оставят ги на двора и влизат в одаята. Болюбашията благославя стопаните: „Сурова нова година! Сурова нова година!“ Невестата им целува ръка, циганите къпят бебето, попът го кръщава, ръси за здраве, малките циганета събират в дисаги, в торби, в котли, кое каквото си събира и става луда веселба. После болюбашията даде знак, ставаме всички, слагаме ликовете и продължаваме в друг двор, в друга къща. Не влизаме вътре във всяка къща. Повечето играеме само в дворовете и не сваляме ликовете, затова момите не знаят кой е под лика и много искат да разберат. На тоя ден се играе едно точно определено хора – „на един танец“, така се казва хорото – „на един танец“. Води го болюбашията, невестата, байрактарят – изредят се всичките. На това хоро се хващат и хора от селото. Като минеме покрай къща, в която наскоро има починал не влизаме в нея. Даже в двора не влизаме. Стопаните ни чуят и изнесат нещо, някакви дарове за групата, но ние не влизаме.“.