Сурвакарската група на село Кошарево съществува повече от 100 години. Членовете на групата са мъже и младежи навършили 15 години. Всеки член на групата изработва своя лик индивидуално, на което се дължи и разнообразието в орнаментите, детайлите и материалите за направата му. Поради тази причина всеки сурвакар оставя своя отпечатък в историята на сурвакарските игри в селото, а всеки направен лик се поддържа и дооформя от неговите наследници и се превръща един вид в родова традиция.
Сурвакарският костюм се състои от лик, изработен от дървена конструкция, на която се прикрепят (заковават или лепят) крила и пера на домашни и диви птици, разперени като огромни ветрила, допълнени с рога и кожи. Ликовете са с различна височина и големина в зависимост от избора на сурвашкара. Маскарадният костюм се състои от зашити червени ленти, които са като разпръснати въглени от сурвакарските огньове. Участниците са обути с бели вълнени чорапи и цървули, а в ръцете си носят дървени чукове или саби. На кръста носят различни по големина и звук звънци и хлопатари. Сурвакарската група се състои от сватбарски персонажи – невеста, младоженя, девер, байрактар, мечка и мечкар, и групата на звончарете, предвождани от войвода (болюбашия). В нощта срещу Сурова никой не спи. А сурвашкарите не бива да прескочат някоя къща, защото се смята за зла поличба. Колкото млади мъже има в селото – ергени или женени, всички са в групата. Рядко има някой да не играе на Сурова. Него цялото село ще го пита после защо не е играл. Момите ще си мислят, че му има нещо, затова не е излезнал. Ако групата срещне някой млад мъж, който не се е преоблякъл и не е с тях, ще го посбута, ще го съборят на земята, не му дават даже да гледа.
Сурвакарската група на с. Кошарево първа въвежда идеята войводата на групата да е с отличителни дрехи. Премяната му е смесица между гвардейска и войнишка униформа на войниците от Българската армия. Рано сутринта на 14 януари сурвакарската дружина започва обиколката на селото, като посещава всяка къща, изпълнявайки обичая „сурвакане“. Войводата (болюбашията) пожелава здраве, плодородие и щастие към стопаните, мечката гази стопанина, а попът ръси за здраве. Домакините ги черпят с вариво (кисело зеле със свинско месо), баница, ошав, греяна ракия и ги даряват с плодове, месо, брашно, орехи, според възможностите на домакините.
Всички участници в групата са кореняци кошаревци, повечето от които живеят в Перник и София, но за празника се връщат в родното село и се предрешват за участие в обичая „Сурва“.
Сурвакарската група на с. Кошарево всяка година се представя на фестивали и карнавали в Брезник, Ковачевци, Копривщица, София, Раковски, Момин проход, Стара Загора и Виноградец. Тя e първата сурвакарска дружина, която излиза извън България. През 1975 г. участва в Международния фестивал „Театъра на нациите“ във френския град Нанси. Кошаревчани са носители на златни, сребърни и бронзови медали, дипломи и грамоти, а през 2009 г. им е присъдена наградата „Златна маска“ от Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ гр. Перник. През 2014 г. са удостоени и с Купата на Президента на ФЕКГ г-н Хенри ван дер Кроон.