Изработването на маските

Най-малко три седмици са необходими за изработване на маската. Подготовката, обаче, за жителите на всяко село, започва месеци по-рано, защото празникът Сурова по тези места е религия. Ликовете представляват глави на причудливи същества и фантастични животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, тракащи клюнове или са сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Ликовете достигат до 2-2,60 м височина и 1-1,50 м ширина. По форма са разнообразни – тристенни във вид на пирамида, четиристенни, елипсовидни, звездообразни, многоъгълни. При направата им въображението на майсторите не знае граници. Всяка година се явяват все нови и нови образи, понякога на няколко етажа във въздуха. В Граовско маските се изработват от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Неразделна част от костюма са и звънците, поставени на кръста на сурвакарите. Те са с различна големина и при ритуалния танц техните звуци завладяват и омагьосват.

За мъжете, а през последните 2-3 десетилетия и за жени и деца, дългата подготовка за Сурова е като за най-важния спектакъл в живота им. Всеки има своя роля, за която сам прави костюма и маската си. Различните села имат и различни видове маски – ликове, копанки, зевала, както се казват тези с по-много лица и муцуни. Те са направени с познати материали – дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях „друг“, различен от себе си. A понякога за това било нужно само да нацапаш лицето си, обясняват сега познавачите на обичая. Понякога за направата на маските се прибягват и до услугите на майстор, който прави маски за приятели и близки.

Всяка една от сурвакарските групи в община Брезник се отличава със своя характер, обичаи и колоритност на ликовете, костюмите и персонажите си. Традицията на празника „Сурова“ е жива във всеки, който се е докоснал до нея и е успял да я предаде на следващия или да я представи пред околните.